Досега съм обяснявал доста на хора около мен, а дори и на случайни познати за играта Вейчи.Макар повечето да се впечатляват винаги идва момента когато споменават за Шах-а , за неговите достойнства (които аз макар и да не иограя шах признавам) и някак си имам чувството, че повечето хора в България възприемат Го повече като една далечна културна традиция , отколкото като една игра с много големи възможности за личностно развитие.

Предвид пословичната консервативност на българина това отношение не ме учудва, но на мен ми се иска играта да се популяризира повече сред нашето население.Нека хората имащи опит с популяризирането на играта в БГ напишат и своето мнение тук, както нека тази тема да бъде мястото, където да обменяме идеи за начини на популяризирането на играта.

Има такъв момент...

Обясняваш нещо ново - играта Го, а събеседникът ти дава шах...

Веднъж бях попитан:
- Какъв е смисълът в заграждането на територия?
Отговорих:
- А нима има смисъл в матирането на царя?
Контра-въпрос:
- А каква е ползата от Го?
Реконтрирах:
- А печели ли се нещо от игра на шах?

Обобщение: игровите концепции са ценни по своему и всеки сам си избира според разбиранията си каква игра да играе... А за ползата и печалбата нека всеки сам се замисли.

Това за собствените разбирания е нещо вярно - даже и в Източна Азия се играе шах и неговите тамошни разновидности, но не точно това имах предвид.
Според мен в България обществото е доста затворено и много трудно възприема нещо ново.Всъщност мисля, че преди да се отрече нещо то трябва да се пробва първо.Аз съм играл шах, но малко са хората опитвали ГО в БГ.Чувал съм коментари от рода - "А, това някфа азиатска простотия ли е...мани ги тия глупости..." Според мен това е народна черта - да се отрича до безобразие новото и непознатото.И затова има нужда от някакъв умел начин да се представи играта, така че да се избегне негативната психологическа реакция на хората.Нещо като умела реклама.В Япония проблема с непопулярността на играта сред младите хора беше много добре разрешена чрез манга/анимацията "Хикару но ГО" или преведено ще рече "ГО-то на Хикару".

В България нещата са малко по-особени, защото това не е традиция в нашата културна среда.Следователно ако тръгнем да представяме Вейчи в неговата история и традиция в Азия това би заинтригувало само ограничен брой хора - главно фенове или изучаващи азиатси езици и култури.

Според мен трябва да се наблегне на плюсовете които дава играта за личностно развитие и по този начин да бъдат привлечени хората и запознати с ГО.Не бива да се спори дали Вейчи е по-велика от Шах или т.н.Това е безсмислено и само ще отблъсне хората.Някак си играта ГО трябва да изглежда готина, сложна, стойностна и хората веднъж видяли това сами да поискат да пробват.Може дори като предизвикателство - примерно изказването "Един играч на шах едва ли ще се справи много добре на ГО защото играта е по-сложна..." би амбицирало един човек да покаже, че може да играе и другата игра.Тогава ако му хареса той ще стане фен, но дори и да не стане ще е опитал усещането на играта и ще може наистина да прецени, а не да говори без дори да е направил и един ход на дъската за Вейчи.

Хубаво е да подходиш към всеки индивидуално. Разбери какво му е интересно и свържи Го с него .

Какви плюсове има играта? Това е много труден въпрос и няма еднозначен отговор. Всеки различно я възприема. Ще процитирам две известни имена от руското Го за сверяване на часовника с реалността.

Според Руслан Дмитриев:

- Хората на "битово" ниво на съзнанието възприемат Го просто като "настолна игра".
- Хората на "емоционално" ниво - като средство за "качване на адреналина", искат да почувстват риска и хазарта, също така да пообщуват. Много обичат турнирите.
- Хората на "социално" ниво виждат Го като "перспективен инструмент за стратегическо моделиране", имат уважително отношение към играта, стараят се да проникнат във философията й.
- Хората на "интелектуално" ниво на съзнанието раждат идеи и текстове, с тях можете да пообщувате съдържателно, ако имате късмета да ги срещнете.

А Игор Гришин относно Го поставя следните хипотези:

- Ако Го е общуване, тогава си струва да играеш с този, с когото би общувал и обратното.
- Ако Го е хоби, тогава не бива да играеш с тези, които омаскаряват пейзажа.
- Ако Го е професия - не трябва да сядаш с тези, които не уважават Го и професионализма в Го.
- Ако Го е наука - въобще не си струва да сядаш с играчи. те са безполезни, колкото и силно да играят.
- Ако Го е спорт - не е задържително да се състезаваш с всеки, който не го мързи. Добрият спортист има мениджъри и секунданти, той е като завод, дава продукция (а не всяка фабрика е завод за преработка на отпадъци).

Размислите продължават...