Играта Го е известна с много имена, които водят началото си от различни исторически епохи и географски райони.

Играта Го на японски се нарича още "Иго". Двубуквеното название, възприето днес, също е с японски произход. В Европа играта става известна като "Го", благодарение на Оскар Коршелт, който е написал първото пълно ръководство "Японо-Китайската игра Го" (1880). Той е изучавал Го при Хонинбо Шухо (1838-1886). Двубуквеното название (вероятно) се използва поне от епохата Едо (1603-1868) насам, за което подсказва титлата на придворния учител по Го във феодална Япония - "годокору" (поне не е известна форма като "игодокору"). Предположението, че двубуквеното название е западен прочит на "Иго", вероятно не стои на здрави основания.

Другите названия са китайското "Вейци" (Вейчи, Уейчи) означаващо "игра на заграждане", корейското "Бадук" или "Сугчанг Бадук" (обикалящи офицери), монголското "Дьорвьолч", виетнамското "Ко-вей".

През ХХ век се появявят нови названия като тайванското "Гое" и по-слабо известното в езика есперанто "Гоо". За "Гое" е известно, че Инг Чанг-Ки (1914-1997), основателят на Фондацията Инг, е държал много названието на играта да се нарича Goe, за да се различава от думата "go". Даже като условие за финансиране го е поставял.

Най-старото название на Го е "И" (Yi) и е споменато в речите на Конфуций ("Беседи и съждения").

Исторически са се заформили и други наименования на играта, които представляват всъщност нейни метафори като "дзуо-ин" (кит.) или "дза-ин" (яп.) - "съзерцателно седене в сянка", "лан-ка" (кит.) или ранка (яп.) - "изгнил сап", свързано с известната легенда за дърваря Ванг Чи, който срещнал в планината двама безсмъртни и докато наблюдавал играта им на Го, минало толкова време, че дръжката на брадвата му изгнила; "ван-ю" - "освобождаване от грижи" (trouble forgetter); "вен-ки" - "културната игра" (literary game) и др.

Тук пропускам да опиша еволюцията на названията и как те преминават от един език в друг, което оставам за следващи постове. Очаквам да добавите и вие нещо по темата.

Разсъждения най-вече за метафорите и синонимите за Го може да се видят в статията ми "Имената и метафорите за Го", публикувана в сайта:
http://bga.bg/content/view/57/29/

Интересни препратки, косвено свързани с Го:

“Го” на китайски означава държава. Вярно често се произнася "гуо".
"Го" на японски е дума, език, и числото пет. Да си спомним играта гомоку - "пет камъчета".
“Го” е също деяния, дела, по този начин е близко до карма. Виж "Буддизм в Японии", под ред. на Игнатенко, с.52.

Днес научих, че "И-Го" е названието на играта Го (разглеждана като явление, процес)в именителния падеж на японския язик.

Някой, който поназнайва японски, може да каже повече.

Цялостното "иго" на японски означава "игра на заграждане". А заграждането е вид "процес", така да се каже.
Възможно е, само японския йероглиф за "го" да означава също играта.
Само "и" означава заграждане.

Гоиши - е камък за игра (на Го). Гоучи - играч (на Го).

Пълното изписване на японското название "иго" е следното:


Първият иероглиф, според един речник, означава "ограда" и самостоятелно се чете като "како|и" или "какине".

Вторият иероглиф е известен като "Го". Съдържа "кошница" и "камък".

Може би "и-го" означава "прави огради (заграждай) с камъчетата от кошницата (купичката)". Ако махнем отдолу елемента "камък" (ши) се получава иероглифа "ки" (поне така е на китайски), който е местоимение, което се отнася според контекста до аз, ти, то, вие..., което предполага, че "някой човек играе", има покана за игра...

Оказва се, че наименованието "го" е възможно да идва от Северен Китай. Ето какво обяснява в етимологичната си бележка Уилям Пинкард в статията си "Grand Minister Kibi at the T'ang Court" (http://www.kiseido.com/printss/kibi.html):

"Китайският йероглиф, който означава Го, играта (произнасяна като Ци на китайски), в Япония се произнася по два начина Ки и Го. Причината за това е, че в Китай е имало големи промени в езика между 5 и 7 век. Го произлиза от по-ранното произнасяне, било в употреба в северен Китай между 300 и 550, което е възможно да е достигнало до Япония в този период и взаимствано, като една от многото взаимствани думи..."