|
Логическите игри и телепатията |
|
|
|
Автор Боян Александров
|
|
04.08.2008 г. |
Логическите игри и телепатията
(вдъхновено от „The Odour of Thought” \„Ароматът на мисълта”\ от Robert Sheckley)
Как биха изглеждали логическите игри, ако можехме да четем чуждите мисли? Щяхме ли да можем да играем и да им се наслаждаваме?
Когато виждаш мислите на партньора, ти със сигурност ще знаеш какво ти замисля. В зависимост от потока на мислите и тренировките за това, могат да се очакват няколко варианта на проявление:
- Виждаш какво ти мисли партньора, но виждаш и какво противодействие е измислил той – защото на всяко действие има противодействие, то очевидно в този случай това ще ти помогне да се измъкнеш.
- Партньорът ти умишлено „мисли” грешни варианти, за да те заблуди – с усъвършенстване на процеса, ще се увеличават и опитите за такъв тип заблуда, за да се ограничи действието на телепатията
- Обратен вариант е например, да се опиташ да „мислиш” в друга насока, за да отвлечеш вниманието на партньора ти от истинската опасност, която той може би е създал.
Доколкото в Го има огромен брой вариации на игра, възможността да се тръгне в нова, неочаквана насока буквално на всеки следващ ход, също донякъде би запазило интригата и любопитството към играта. Е, ренго варианта ще се обезсмисли, но това изглежда е по-малката загуба за Го.
По отношение на шахмата, това не е точно така и там възможностите ще са по-малки, тъй като и общия брой ходове, и вариациите са по-малко.
На фона на тези „дребни” проблеми за игрите на дъска, игрите с карти пропадат напълно. Знанието какви карти притежава партньора обезсмисля тяхното провеждане. Всички стратегии и тактики пропадат все едно наистина сме „с открити карти”.
Но най-странното е, че ще се намерят някои игри, които почти няма да пострадат. И това са игрите, основаващи се на шанса, късмета, щастието или както ни е удобно да го наречем. Например табла. Дори да прочетеш мислите на партньора, това едва ли ще ти е от голяма полза, ако следващия зар е неудобен. Е, разбира се, тук-таме като проспиш някоя капия, можеш да я „извлечеш” от главата на партньора, но това наистина би било по-скоро изключение.
Други игри със зарове също ще усетят ограничено въздействие. Това би довело до увеличаване на интереса към тях и дори измисляне на нови. Необходимостта от въвеждане на „случаен” принцип може да доведе до видоизменяне на Го чрез въвеждане например на зарчета. Например всеки Н-ти ход да е подчинен на двойка зарчета с по 19 стени, или някакъв друг алгоритъм. Същото сигурно би важало и за шахмата.
|
Публикации 
