Чо Хейон(Cho Hyeyeon), 7 дан, за своя опит на "огледално Го"

Това е партия от 11 кръг на Корейската Бадук Лига, 28 септември, между мен и Пак Сенгчол (Park Seungcheol) 5 дан.
Пак Сенгчол е известен със своя стил на „огледално Го”.
Когато тое се срещна с Пак Хонгсук (Back Hongsuk), 5 дан, той също игра „огледално Го” и победи. Това донесе на отбора „Kixx” победа над "Ulsan Diache". Хонгсук беше зашеметен, затова защото не беше настроен за такава игра. Той тежко въздишаше когато правеше всеки ход. Сенгчол игра „огледално Го” няколко пъти, не само в Корейската Бадук Лига, но и в други турнири.

Неговото „огледално Го” предизвика много дискусии сред наблюдателите. „Бадук ТВ” посвети няколко предавания на тази тема. Някои любители го обвиняват в нечестна игра, но журналистите го поддържат.

До известно време мен не ме интересуваха всички тези обвинения, защото това не е мой стил на игра. Обаче и на мен ми се наложи да се сблъскам с това, защото Сенгчол игра протим мен „огледално Го”. Аз бях в шок! Аз въобще не мислех, че той отново ще играе против мен неговото си „огледално Го”. Партията започна доста бързо; първите три хода направихме почти мълниеносно. Но когато видях неговия четвърти ход, у мен се появи странно предчувствие. Той се опитва да имитира ходовете ми. Аз бях в обърканост и не знаех какво да правя.

Това ми беше първата игра на „огледално Го” в официални срещи. Аз нямах никакъв опит за игра в подобни случаи, даже в леки партии. Коментаторът, Чо Хунхен (Cho Hoonhyun), 9 дан, казал, че партията ми отива на рекорд по количество на „огледално Го”. Сенгчол прекрати подражателството на 132 ход.

Аз празнувах победа в тази игра, но не помня какво ставаше на дъската. Всеки ход беше за мен мъчение. При най-малката грешка, противникът ми би се възползвал от нея. Това беше истинско изпитание. Ще питам приятелите ми какво става, защото аз съвсем се обърках.
Аз спечелих тази партия и имам добри спомени от нея.

Превод от корейски на руски Александър Динерщейн, 1 профи-дан.
Превод от руски на български Юри Янчев

Веднъж играх на 9х9 с един чентвъртокласник, по негово желание аз играх с черните, а той на всеки мой ход играеше огледално. Партията се движеше наравно с равностойните вземаници и групите се преплетоха една с друга. Но все пак тази партия не завърши наравно, защото единствено на ходът в центъра на дъската не може да се отговори огледално. Когато играх там, логиката на цялата противникова конструкция се разпадна.

Тези професионалисти, дето са играли огледално, също разбират, че огледалната игра е само до един момент от партията, а не през цялата партия. Ето, на 132 ход в примера по-горе, единият от играчите решава да "счупи огледалото".

Хубави материалчета... Превеждай, приятелю!

Затова каква е поуката, дами и господа! Трябва да сте арогантни и още в самото начало на играта да сложите пул в самия център! По този начин не просто ще разбиете противниковата стратегия, ами направо ще я предотвратите като такава!

Да посоча размишленията на Константин.
Какво става след като играеш центъра - точката на симетрия при "огледалната симетриия"?
Ами, вече този на когото са повтаряни ходовете - вече първи се отделя от "огледалното Го"! И вече от него зависи - от този момент той вече може да повтаря ходовете на огледалния опонент!

Опитвам се да продължа темата за "Огледалното Го" - и заедно с това да поканя да се отвори тема за Го и космология - тъй като статията е от руски - там става дума за "Зазеркалье" т.е. от другата страна на Огледалото!

"Идеята за огледалния свят, паралелен на нашия, не е нова. Тя принадлежи на учени от Кеймбриджкия и Принстънския университет - според тях преди Големия взрив, благодарение на който е възникнала Вселената, имало Голямо изхвърляне на енергия.

Това изхвърляне става в пространство с 11 измерения (на Земята те са само 4 - дължина, ширина, височина и време). То е причината за образуването на свят, паралелен на нашия и невидим както за човешкото око, така и за апаратурата, изследваща Космоса.

Проф. Владимир Липунов е убеден, че в дадена точка на паралелната вселена енергията се е сгъстила. "Тази "бучка" всъщност е Господ, там се съхраняват данните за всеки от нас и за всичко, случващо се в двата успоредни един на друг свята", обяснява руският учен.

Според неговата теория никое земно същество не може да общува по какъвто и да било начин със сгъстяването, защото то съществува в 11-мерна вселена."

Засега това е само теория, която малцина разбират, защото малцина са в състояние да си представят свят с 11 измерения, смятат учените.

Под въпрос стои колко са измеренията на дъската върху която играем?

Дали можем изобщо да играем или да поставим "нещо" в централната - нулевата точка на дъската?

Или само наблюдаваме "образи" - мислени в нашето "Огледало".

Професор Липунов каза: "Засега това е само теория, която малцина разбират, защото малцина са в състояние да си представят свят с 11 измерения, смятат учените."

Със същият успех и неуспех можем да си представим свят в който има 361 измерения. Няма защо професор Липунов да ни шашка с неговите 11 измерения. А той може ли да си ги представи?

Айде сега пак да се върнем към "огледалното Го"! Да видим до къде ще се повтаряме и имитираме?

Тудноста да си представим 11 измерениия е нищо в сравнение с това да си представим - дори само едно. А за нулево измерение - да не говорим.

Все пак има обекти със дробна - т.е. нецяла размерност - това са фракталите - именно там има непрекъснато "повтаряне и имитиране".

В същност "огледалното" Го - се разваля именно от възможността да играеш в центъра - където и повтаряш и не повтаряш, разбираш и не разбираш!

Виждам, че постепенно отиваме към изясняване на теорията на "огледалното Го", погледнато от всички възможни ъгли и размерности. Включително и отвъд огледалото - "зазеркалье".

Мдам, плъзгаме се към обмислянето на теорията на "огледалното Го".
Ето две познати връзки към въпроса:
http://senseis.xmp.net/?MirrorGo
http://en.wikipedia.org/wiki/Mirror_go

Ако приемем, че "Го е изящна метафора за живота", както казва Уилям Коб и много други, то как Огледалното Го отразява Огледалния свят?

Готфрид Лайбниц е мислил много върху това, какво би станало, ако цялата ни Вселена изведнъж се отрази в някакво свръхогледало. В края на краищата той стигнал до извода, че в нея нищо не би се променило.

Имануел Кант в "Пролегоменити на бъдещата метафизика" написал: "Какво може повече да прилича на моята ръка или на моето ухо от собственото им отражение в огледалото! И все пак ръката, която виждам в огледалото, не може да се постави на мястото на истинската ми ръка".

Огледално Го ~ ОггО
Го огледално ~ ГооГ

А как стои въпросът за огледалното, симетричното при шахмата, по-бедният роднина на Го?

В щахмата повторението на ходовете на противника (огледален шах), е също изпробвано, но то дава много скромни резултати за повтарящия. Всъщност при правилна игра, той винаги губи, затова повтарящия навреме трябва да се сети да си отклони от повторението на ходовете.

Логично е да се помисли, че първия получава в дебюта сериозно предимство. Последствията се, повторението на ходовете е много ограничено.
Също така е очевидно, че който първи "даде шах" на противниковия цар, противника няма възможност да повтори този шах, а трябва да вземе конкретни мерки за безопасността на царя си.

Ето няколко примера какво става при механичното повторение на ходовете:
1.d4 d5 2. Dd3 Dd6 3. Dh3 Dh6 4. D:c8 x, и черните закъсняват с отговора на мата на с1.

И друг пример за сляпо копиране:
1. g3 g6 2. Og2 Og7 3. c4 c5 4. King f1 King f8 5. d4 d5 6. d:c5 d:c4 7.D:d8X


"Висшият пилотаж" в повторението в шахмата е друг! Как нормални дебюти, които са възникнали исторически, да се повтарят с другия цвят. Но това е вече друга тема!

Най-известната официална партия на Огледално Го
е между Го Сейген и Китани Минору през 1929. И двамата са едни от най-големите експериментатори и теоритици в Го.

Го Сейген с черните поставил пул на в центъра на дъската (тенген) и започнал имитацията. Той спрял с повторението на 64-я ход (малко връзка с шахмата?). Го Сейген си спомняше за тази партия и казваше: „Аз инициирах битка в центъра и спрях с огледалното повторение. Гова не бяха импулсивни акции, аз действах по план предварително направен.”

Черните направиха добра ситуация чрез повторението, но след това Сейген допусна грешка и позволи на Китани да спечели.
Това беше точно експеримент от Го Сейген, макар че неговият опонент беше неприятно изненадан. След 10-я ход, когато той най-после разбра стратегията на Сейген, той няколко пъти излизаше от залата гневен.

Go story

Kimi no Makimi, a young guy from Japan, was the smartest in his village.
One day he went to China, where Weiqi (Go) was really popular. It didn’t last long
that someone asked him, if he would be a good Go-player. Because Kimi no Makimi
didn’t want lower one’s guard, he answered: ”Yes!”. ”Well!”, the questioner said,
”So you going to play against our strongest player tomorrow!”
Now, the young Japanese had a problem, he was a weak 3 Kyu and his
opponent would have been a strong 3 Dan. He had no problems with losing, but
if he became completely smashed by the Chinese player, all would have said, that
the Japanese are totally uneducated and dumb. However, 3 Dan against 3 Kyu in a
even game...
Kimi no Makimi thought the whole night about possible solutions and really,
he got an idea. He remembered an old anecdote about Toyotomi Hideyoshi, who
liked really to play Go but had the habit to lose. So Hideyoshi ordered his teacher
Honinbo Sansa to find a way, how he could resist even against stronger players
(there was no komi at this time). Honinbo Sansa didn’t want to lose his position and
so he discovered Mirror-Go: blacks first move is Tengen and afterwards he copied
all whites moves. For Kimi no Makimi, this was the solution of his problem. Full
of confidence he went to the Go-Club the next day.
The players sat face to face and bowed, afterwards both wanted to take the black
stones, but the Chinese player was faster and Kimi no Makimi really got into trouble.
He tried hard to find a solution to get out of the game, but there was nothing,
what could have helped him really. Blacks first move was ...
...Tengen. Now it was Whites turn, but he had still no idea, so he put his stone
also at Tengen, over the black stone. The chinese player was getting really angry:
”What are you doing? You have no clue of Weiqi!” However, Kimi defended his move
really originally: ”In Japan the sun is rising first, so the Japanese stone, should be
in the centre in view of the universe and the world order.” His opponent was getting
more and more mad: ”You dumbhead ...” Finally they start to fight and the game
was totally forgotten. At the end, Kimi no Makimi managed
it to get out of this game, anyhow he learned Go in China after all and went back
to Japan to teach it there.

[by Janine Böhme (D, 1k), our special
educational reporter]

Симетрия има не само в Го.

Знаменитият физик Пиер Кюри направил подарък на възлюбената си, Мария Складовска, с доклада "За симетрията във физичните феномени. Симетрия на електическите и магнитните полета".
На титулната страница било написано първото му любовно писмо до госпожицата: "На мадмоазел Складовска с комплименти и приятелски чувства от автора".

След това се получава симетрия в имената - Пиер Кюри и Мария Складовска-Кюри.

В едно дзенско хайку се казва:

Дивите гъски летят над езерото.
Езерото, разбира се, ги отразява.
Гъските не молят: "Отрази ни."
Езерото не казва: "Благодаря, че се отразихте в мен."

От Бункасай'2009... Стъклото изигра огледална шега...