Всеки може да разкаже за своята първа среща с играта Го. Кога и отткъде я е научил, прочел ли е нещо в някой вестник, списание, книга или е гледал филм и т.н. Разкажете за това тук. Би било много интересно. Това ще бъде сериозен принос от ваша страна да се направи една по-пълна картина и представа за историята на Го в България. Да се проследят някои тенденции. Особен интерес представлява информацията за първите играчи или инициативи в отделни градове. Ориентировъчно мога да кажа, че известни са кратковременни появи на Го в градове като Хасково, Варна, В. Търново, дори и Свищов като имам предвид последните десетилетия на миналия век. Пишете, разказвайте! Дори точно днес да сте научили за Го, също може да го споделите.

Тук е мястото да се запознаем като за начало.

Всеки е добре да остави тук само един пост (съобщение), редакциите са разрешени! Моля!

Обещах да понапиша нещо и ето ме. Всичко това се развива в Русе в ранните години на 90те..
За Го научих от човекът който ме е учил, Бат Митко. Спомням си че бях на около 12 години в далечната 94-5та. Та той играеше с още двама човека (Лозан и Гриша) в неговата зала за игри (игрална зала с конзоли - японски тв машини). Чудех се аз какво "аджаба" правят тия хора и така разбрах, че играят Уей Чи/Ки (Го) - древна китайска игра създадена от древен китайски император за рождения ден на своя син, но Японците я взели от китайците и я направили традиционна игра.
Започнах да се уча с няколко човека от залата, впоследвие само 2ма продължихме да играем и до днес(аз разбира се с по някои друга година прекъсване и с по 10тина игри на година).
Освен за това аз кога съм играл и започнал с ГО-то, знам че човекът който ме е учил, 80сте години е ходил на турнири в България биел е всички и е спрял да ходи защото не е имало смисъл за него след като е нямало стимул (липсата на силни играчи). Обаче той как се е учил и кой го е учил непомня, макар че мисля че някакъв старец го е учил и той го е водил на турнирите, но непомня

Едит: Константине хубаво пускаш темата, ама я кажи ти как започна с ГО?

Годината, в която научих за играта е 1998-ма, някъде в края на пролетта и началото на лятото. Тогава бях почитател на шахмата. Тогава един приятел ме срещна с шах-майстор Йони Лазаров, който ме покани на една партия. За мен бе предизвикателство и любопитство да проведа една партия с толкова силен шахматист, който ми демонстрира големите си умения в шаха без да гледа дъската (блинд). След партията си поговорихме и ми даде няколко философски книги. Мина месец и го потърсих да му върна книгите. Обсъдихме ги, след което той ми предложи да се запозная с друга логическа игра, различна от шахмата. Тогава ми подаде да разгледам една книжка на руски, в която имаше диаграми с черни и бели кръгчета. Това бе ръководство за играта Го. До мен имаше няколко пула и като се нагледах на диаграмите, му ги посочих с констатацията "С това се играе Го!", на което той ми кимна закачливо и утвърдително и ме попита: "Какво ще кажеш да се научиш да играеш Го?". Поговорихме си още надълго и нашироко, за да разбера, че Го едно от малкото ценни неща, които не са получили развитие в България за разлика от други страни. И не беше далеч вече идеята да помислим за конкретни действия по популяризирането на Го в България.

Аз продължиш да се занимавам с шахмат, но паралелно с това Йони ме въввеждаше в Го. В началото на 1999 със съдействието на Общината основахме на ентусиастки начала Шах-Го Клуб при Първо българско читалище "Еленека и Кирил Д. Аврамови" - Свищов. Шах-Го Клубът се радваше на добра посещаемост, но поради реорганизации и ремонти в читалището, той просъществува до към края на 2000-та г. Помещението, което ползвахме, се превърна в читалня, а друго помещение не ни бе предложено.

Това обаче не уби нашата идея да развиваме Го. Така във виртуалното пространство се появи първият бг-сайт за Го - Българска Го Академия, а в реалното усилията бяха насочени към търсене на съмишленици в София. Иначе съвместно с Йони съм правил множество представяния на Го, иначе демонстрации съм водил и самостоятелно. Дори в нашата Стопанска Академия "С. А. Ценов" изнесох една лекция за Го пред студентите, изучаващи японски. Йони също е представял Го пред тях . И т.н.

Мога да твърдя, че от самото начало целенасочено сме развивали идеята и стратегията за популяризацията на Го в България, с което свищовската инициатива поставя началото на организираното Го у нас.

Може още много да разкажа... Може да го опиша в отделна статия. Но нека и другите разкажат нещо за първата си среща с Го. Споделете!

Очаквам вашите разкази!

Аз вече писах "Защо играя Го?" (10.03.2001), пускам го и тук, че е по темата:



Първите ми срещи с играта датират от лятото на 1998 г., когато ми беше показана от К. Байрактаров (съответно запознат с нея от Й.Лазаров – пионерът на Го-то в Свищов). Отначало, да си си призная, не ми направи особено впечатление, още повече, че като начинаещ все губех за разлика от други игри, примерно табла; а и начинът на игра не се учи отведнъж за разлика от правилата, които са относително прости.

Впоследствие влязох в ритъма на играта и от тогава насам губя все по-рядко като неуспехите не ме отчайват, а по-скоро сочат слабите ми страни в играта. Пък и разбрах, че не да спечелиш е най-важното, по-важно е удоволствието от самия процес на игра и взаимодействието с партньора. Не с “противника”, а с “партньора” – подчертавам това, защото при Го отношението между играчите е по-скоро допълване, отколкото противопоставяне.

В играта Го ми харесва балансът между интелектуалното и естетичното: колкото се завладява територия, толкова се и рисува картина. В този смисъл играта въздейства цялостно и хармонично, превръщайки се от логическа игра в изкуство, съчетаващо правилата с творчеството и красотата.

Считам тази нова за България игра като едно наистина достойно за свободното време на всеки занимание и желая на всички настоящи и бъдещи фенове успех в постигането на майсторство и много, много радост в Го-общуването.

За Го научих от Константин Байрактаров и Йонко Лазаров, от кой друг. Срещата ми с играта бе за пръв път преди 5-6 години, не помня кога точно, ала беше в зората на новия век. Получих някои общи познания за играта, която ме привлича най-вече със своята силно изразена философска част, а и как няма да те привлече - Коцето е човек, който може да продаде и лед на ескимосите С течение на времето Го израстна като идея, отлежавайки бавно, като едно хубаво вино, и към сегашния момент е достигнала едно страхотно ниво на популярност, а и не само - Го има бъдеще в България.

Аз научих за Го случайно, докато търсих материали за гомоку

2005 г.

На едно състезание по математика си говорем със съотборниците - 2004-та. След това минаха 2 години докато намерим къде и с кого да играем

Аз научих Го от Йони Лазаров още в самото начало на популяризирането на играта през есента на 1998г в Свищов, когато следвах икономика там. Интересувам се откъде могат да се намерят книги за Го в електронен формат?

Аз научих за играта поне през 1992 година - от едно списание, което наскоро пак ми се мерна пред очите, дано го намеря, за да се добави в библиографията на Байрактаров.
Тогава още бях в прогимназията, изпреварващите паралелки на Математето във Варна и само по 10-ина парчета в клас. успях да я покажа на няколко съученици, но само на хартия с молив е трудно, а и беше досадно само да ги обирам един разбира се, успя да ме бие, но от грешките си се учим
В последвалите години съм пробвал винаги да запознавам разни по-откачени като мен на тема главоблъсканици и игри, но шаха доминираше повече.
Едва последните години се заговори, че Го е по-голямо предизвикателство от шаха и интереса ми се възобнови. Чрез колега от Менса миналата година разбрах за съществуването на Го и Българската Го Асоциация в бгнета... Между другото интересуват ме правилата за определяне на представителите на България по международни го-събития...

Здравейте!
Съвсем нов съм, на 19, за Го научих от една великолепна книга "Шибуми" на Треванян. Посъветвайте ме какво да предприема в началото, за да се понауча, докато още съм толкова запален!

има много източници на информация, на английски и на български, като най-достъпни
може да търсиш и контакта с живите играчи, защото си е не по-малко ценен изтъчник и това, а и социалният елемент е не по-маловажен.
ако искаш, прерови този сайт, gobase.org, bggo.org, gogame.data.bg, bggo.hit.bg и gamego.data.bg - все ще намериш неща, които си заслужават вниманието, списък с препоръчителен ред на четене има на http://gobooks.nemir.org/browse/strength.html
заповядай!

Случайно докато търсих нещо за шаха попаднах на този сайт преди около 2 седмици, прочетох правилата и започнах да играя в KGS

Благодаря много, извинявам се, че не съм много активен във форума, но в момента търча по задачи денонощно, но задължително ще се възползвам от инфо-то. Социалният елемент е от 1-степенно значение за мен.В това е удоволствието на всяка игра, предполагам че важи и за Го.

Аз се занимавам от 1989 г. със шахмат. Учил съм го по учебници. Не се сещам кога и къде за първи път прочетох за играта Го (Гоо). Идеята ми се стори интересна – да обсаждаш крепости (камъни, пулове), да ги превземаш и така да печелиш територия; много приличало на шахмата, ама и много се различавало, развивало стратегическото и тактическото мислене... Такава беше първата информация. В края на миналата година ходих (по покана на семейство мои приятели) в Япония.
Там бях гост на японския национален конгрес по международния език Есперанто. На конгреса разказах за България, за Есперанто у нас, за Пловдив (побратимен с Окаяма, града, където се проведе конгреса). Та, там, на конгреса, имаше секция по Гоо и Шооги (японски шах). Аз, разбира се, веднага се юрнах в тази секция. С двете игри подробно ме запозна един симпатичен японец, автор на няколко книги относно двете игри. Донесох си и по един комплект от двете игри. Интересното в японския шах (шооги) е, че взетите противникови фигури може да се върнат в играта (те са плоски и се обръщат) и да се насочат срещу играча, от когото са взети. Така в тази игра рядко се стига до равенство (реми), за разлика от европейския шахмат. Донесох си и книжки с обяснения на правилата и... ще видим, може да преведа нещо. Искам да се науча да играя Гоо и Шооги. Зная, че научаването на такива сложни игри става с потопяване в теорията и с много практика след това.

Може да ви се стори смешно, но аз научих за Го преди 1 седмица от вестник Дневник. Там на последната страница бяха разяснени горе-долу правилата и там беше даден този сайт. И тъй като ми се стори доста интересна мисля да започвам да я играя.

Научих за ГО от господин Байрактаров в Свищов преди около 2 седмици.Много ми хареса и сега започвам да играя и в серизоните сайтове за ГО.

Играта Го научих от господин Байрактаров и господин Лазаров в Свищов преди около 1-на година. Играта е образователна и я препоръчвам на всички, които не са я пробвали. Опитайте няма да съжалявате.

Научих за Го, в разговор с едно момиче от 18-то СОУ, някъде преди 3-4 години. Тогава бях запален по шахмата, свалих си igowin.exe (програма за игра на дъска 9х9), стигнах някъде до 3-4 камъка хендикап срещу компютъра (и май един път до 2 ) ... но не ми беше много ясно, защо компютъра казва, че онези хубави черни камъни в ъгъла са мъртви и падам с 20-тина точки . След няколко часа си казах, че Го е хубава игра, но тепърва да започна да се занимавам с нея, при положение, че едвам започвам да навлизам в шахматната стратегия ще е само загуба на време. Тогава си мислех, че както при шахмата, ще е нужно да заучавам дебюти и тактики, но много повече, защото камъните (тогава още пулове ) можеха да се подредят по най-различни, трудно отличими един от друг начини.

Мина година. Някъде около рожденият ми ден (Януари) се бях замислил за изминалата година, бяха ми попаднали и разни интересни филми за квантовата физика ("What.The.Bleep.Do.We.Know", "Великата тайна на водата", "The secret") и се бях настроил на философска вълна (Смисъла на живота и всичо останало... ). Тогава се сетих пак за Го, бях си запазил линковете от миналата година и прочетох пак статиите от "Българска Го Академия" - "Най-привлекателната игра на света", "Шахматът и другите игри", "Играта Го като средство за самоусъвършенстване и самопознание", в превод от Йони Лазаров и Константин Байрактаров. И Го ми се стори една много интересна концепция за живота

След това попаднах на един форум, където си общуваха членовете на БГА тогава, там имаше линкове с книги, програми, приятелска и дружелюбна атмосфера. Видях, че има и редовни срещи в кафенето на театър "Сфумату"... и тъкмо реших да ги посятя, намерих къде е мястото... и във форума се появи съобщение, че са ги изгонили от там ...тогава влязох в КГС, намерих българската стая и намерих първите си учители в лицето на glimz (Станислав Трайков), Aivonix (Николай Александров) и Karamfil (Александър Иванов), с които играх първите си учебни игри и придобих малко разбиране, защо навремето igowin.exe считаше голяма част от камъните ми за мъртви . После се появи инициативата за редовни Го срещи за начинаещи в "Апартамента", всяка първа неделя на месеца. Там на живо се срещнах със Станислав, Карамфил, Айво, Ринн (Валерия Генчева), Боян Александров и още две познати лица (но не си спомням имената им). Малко след първата среща в София дойдоха група японски лекари, за което разбрах сутринта на пристигането им, в едно писмо лично от Йони Лазаров. Там се запознах с него и Сашо (Александар Мандалов) (за който бях чувал вече от Карамфил и компания, че всеки начинаещ минава през него ), бяха два чудесни дни с много Го, в компанияа на истински Самураи .

Някъде след това в София трябваше да дойдат Константин Байрактаров и Бранимир Събев, за награждаването на Бранимир с първа награда за разказа си "Арлекин", в който г-н Мандевил е сериен убиец, който играе партия Го на живот и смърт с жертвите си. Там се запознах с тях двамата.

Така навлязах аз в света на Го. С всички останали, с които съм се срещал е било или в "Апартамента" или на българските Го шампионати (2007 и 2008), както и в 18-то СОУ, при идването на Чизу Кобаяши Сенсей 5p.


Християн