По-долу предавам едно към то едно един шахматен епизод. Той ми е изпратен от един приятел. Той и неговият противник ще останат анонимни, но случката е съвсем реална:

"Аз направо смачках един майсттор от Варна. Спечелих с черните в Старойндийска защита две пешки още до 20 ход и вече очаквах да се предаде. Обаче взех да ги обмислям много и малкото време накрая стана причина да направя много глупости и той да изравни играта. Тогава на свой ред той се замисли задълго и стана жесток цайтнот. Когато на него му оставаше около 20 сек. (часовника беше електронен и се виждаше), а на мене около 40 сек., той игра НЕЧЕСТНО. Събори ми царя от дъската, взе го в ръка и не ми го даваше и течеше мойто време. На следващия ход той изкара дама, но аз я взех и не му я давах 2-3 сек. После почна да дава шахове, но не поставяше дамата на точно определено поле, а където му падне и аз съответно местих царя където ми хрумне, дори и там дето съм шах. И 3 сек. преди да му свърши времето, а аз имах около 10-на сек. - ме матира. Аз обаче подадох контестация, защото той първи ми взе царя като го събори нарочно с ръката си и там загубих 5-6 сек. а трябваше да текат на неговото време. Той взе да обяснява, че съм правил неправилни ходове с царя и че не знам да играя шах и правилата също. Да но как да играя правилен ход с царя, като не знам на кое поле е точно дамата му. Стана голям цирк и накрая организаторите решиха да присъдят партията реми. Но логичното беше аз да съм победител, защото той нарочно направи тези магарии, виждайки че губи по време. Ако не беше правил пободни номера, щях не панически да играя, а просто да не изкарвам аз пешка, но и щях и на него да му попреча и така никога нямаше да ме матира за оставащото му време. Да не казвам, че и на теория не можеше да бие, защото позицията си беше абсолютно равна. Но пък щях да бие по време. Този тъпак от Варна дори стана победител на 3-та дъска, а аз станах 2-ри на 3-та дъска. Ако бях го бил, щях аз да съм първи."

Тази история определено радва.
Аз пък на един турнир дадох мат с незащитена дама и противникът подписа бланката без да забележи, че може да я вземе. А в един друг турнир се предадох точно когато печеля.

През 1914 г. в Петербург се състоял голям международен шахматен турнир, в който участвали почти всички най-силни тогавашни шампиони. Кръговете се посещавали от многобройна публика. Един от най-редовните посетители бил руският композитор Сергей Прокофиев.

Ето какво казал той за участващите в турнира гросмайстори Еменуил Ласкер и Хосе Капабланка: "Като сравнявам тези шахматни шампиони с най-изтъкнатите композитори, мога да кажа, че сложната и дълбока игра на Ласкер ми напомня музиката на Йохан Себастиан Бах, а играещият с чудна лекота и дори мила небрежност Капабланка мога да сравня с Моцарт."


В едно интервю Михаил Тал казал:
- Ботвиник мога да сравня с Бах, Смислов с Чайковски, Керес с Шопен, Петросян с Лист, Бронщайн с Дебюси и Ларсен с Прокофиев.
- А Фишер? - попитали журналистите.
- Фишер ли? - учудил се Тал.- Фишер не е композитор, той е компютър.

За любителите на Counter Strike (CS) и шахматната игра.

Хаха Яка картинка.