НачалоБГАГоПубликацииТурнириПрепраткиФорумEnglish
Българска Го Асоциация arrow Публикации arrow Историята на Го с хумор
Историята на Го с хумор Печат Е-мейл
Автор Димитър Стефанов   
14.03.2006 г.
Истинските слова не са красиви.
Красивите слова не са истински.
Добрите хора не спорят.
Онези, които спорят, не са добри.
Онези, които знаят, не са учени.
Учените не знаят.

Според легендата, китайският император Яо измислил играта Го, за да развие ума на своя син Дан Джу. Тъй като въпросният император има статут на полулегендарен и е живял през 23 в. пр. н.е., то всеки човек може да направи простата сметка, че играта е на почти 4500 години. Но това все пак е само една легенда, една от разновидностите на която разказва следното: "Казват, че император Шун смятал сина си за глупав и измислил играта Го, за да го направи по-умен". Не мисля, че единствено аз намирам някаква прилика между двете легенди (макар и в доста съкратен вариант, с по едно изречение), но истината е някъде там. Споменава се и името на Конфуций, според когото Го е само с една стъпка над мързела и лакомията (странно звучи всичко това на фона на почитанието на предците от Конфуций - кой знае кой странстващ даос е пуснал слуха). В още една легенда се пуска слух за баща, измислил играта за глупавия си син (ами така, като си нямат Панчатантра). Дори имаме случай, в който един областен инспектор забранява играта, защото била за "глупави синове".

Освен неизяснените въпроси относно кога е възникнала играта, интересно е и КАК точно е възникнала. Най-вероятно, първоначално дъската е била използвана като магически квадрат с цел гадаене, а белите и черните пулове са изобразявали цифрите (не ме питайте как, идея си нямам), или пък играта е тръгнала от дъска - бойно поле, а пуловете са били двете сражаващи се армии. Ако задълбаем малко по-навътре може да се каже, че белите и черните пулове са пряка препратка към Ин и Ян, докато дъската символизира Земята с нейните енергийни линии, но хайде няма нужда чак толкова.

Всичко това беше за Китай, но играта е популярна също и в Япония. Там навлиза някъде към средата на първото хилядолетие от н.е. и е донесена от будистките (дзен?) монаси. Първоначално се е играела само в манастирите и е била забранена, като статутът и е бил на хазартна игра. Виж 200 години по-късно с императорски едикт (какво ли не правят императорските едикти) играта е призната за нехазартна и вече се възприема като изкуство (издига се, думи нямам). Още 200 години по-късно - през 913 г. - излиза и първата японска книга за Го (кога излиза първата китайска никой не знае, но явно японците си записват подобни неща), написана от ... будистки монах (много ясно) по поръчка на императора (не вярвам да е бил същия с едикта). Има-няма 700 години след това е учредена и първата Го академия, а годината е 1603 (Българската Го Академия идва на бял свят с 400 години закъснение). Във въпросната академия работят четири школи (не, не са “Грифиндор”, “Хафълпаф", "Рейвънклоу" и "Слидерин"), които разработват собствени теории и уреждат помежду си турнири, а играта между най-силните играчи в страната е била втория по значимост празник в Япония (все пак и шогуна е имал рожден ден, няма как). В академията е разработена и система за нива, прилагана и до днес - имаме девет дана, като играч от по-нисък дан няма никакъв проблем да играе с играч от по-висок дан на принципа на хендикапа (според мен играчите на голф са го откраднали най-нагло).

Преминах през Япония не за друго, а защото всъщност европейците научават за играта именно от японците. Макар първоначално да са възприемали Го като някаква идиотска разновидност на шашки (да се греши е човешко или O, Santa simplicita!, вие си преценете), в началото на 17 в. в Европа се появяват първите публикации за Го. Какво точно е пишело в тях не знам (съмнява ме в архива на Ватикана да няма по някоя бройка - който се вълнува нека провери), но факт е, че първият "учебник" (факт, факт, но не си залагам главата, че това наистина е първият учебник) за играта се появява в Европа едва през 1908 г. - "Го - теория и практика", написан от германец, живял дълги години в Япония, а някъде по това време се появява и книжката на английски "Играта Го". Първият любителски Го-клуб е основан в Германия от Емануил Ласкер (за връзките между шаха и Го няма да пиша в тази статия), който споделя: “Това е играта Го..., която с простота на своите правила превъзхожда шаха, без при това да му отстъпва по богатството на фантазията”. Хората, които проявяват интерес към "новата" игра, най-често са представители на точните науки и доста често играещи шах на високо ниво. След Втората световна война играта навлиза все по-сериозно в Европа, като през 1956 г. е основана Европейската Го Федерация, която в наши дни приютява 22 държави; от следващата година започват да се провеждат европейски шампионати (ежегодно), през 1979 г. започват да се провеждат световни шампионати за любители, а три години по-късно е основана и Международната Го Федерация.

След като се разходихме из историята и географията на играта и се разбрахме, че не можем да установим с точност нито кога, нито къде, нито кой я е създал, вече можем да поговорим и за по-конкретни неща. А именно правилата. Го се играе на дъска с 19х19 пресечни линии (изключение прави тибетското Го, където дъската е 17х17). Черните пулове са 181, а белите 180 и колкото и странно да звучи, черните започват първи. Започва се с празна дъска и играчите се редуват да поставят пулове на празните места (на пресечните точки на линиите), като целта е да се обгради повече територия (цялото игрово пространство на дъската) от противника. Всеки пул или група от пулове (това са пулове от един цвят, които са поставени на съседни позиции по права линия) имат някаква степен на свобода. Степените на свобода са съседните незапълнени пунктове, намиращи се на линиите, пресичащи се в позицията, на която е разположен пулът (групата от пулове). Когато един пул (група от пулове) няма никаква степен на свобода, то той се взима от противника. Ако една група има вътрешна незаета позиция наричаме това "око". Противников пул не може да се постави в "око", защото това е "самоубийствен ход". Изключение се допуска единствено ако с този ход бъде взет пул от групата, така че да се разруши "окото". Ако една група има две или повече очи, то тази група вече не може да бъде взета, защото трябва да се атакува едновременно от две места (т.е. с два хода), което е недопустимо от правилата. Ако един пул (група пулове) загуби всичките си свободи, то той се отстранява от дъската. След като играчите преустановят своите ходове, се броят взетите пулове, както и заградените територии, и този играч, който е с повече взети пулове и заградени точки, печели играта.

Тъй като не мога да играя Го (сериозно ви говоря), усещам как правилата доста ги претупах и предполагам са станали леко неяснички, затова препоръчвам на всеки, който се е заинтересувал от играта да отиде на посочения адрес в края на статията.


П.П. Не стреляйте по тоз, що е написал горното. Той толкоз си може.

П.П.П. Основно съм използвал материали от Българска Го Академия

Статията е взета от Сивостен, публикувана е с разрешение на автора.

 
< Предишна   Следваща >

Последно във форума

Кой е тук?

Член на Международната Го федерация Член на Европейската Го федерация