Защо да играем Го? Толкова ли няма какво друго да правим, че точно това… Има, но Го е нещо, което се пише с главна буква. Едва ли е случайно.
Това е игра. Като шах, или дама, или табла, или не-се-сърди-човече. С нейните си правила, разбира се. Да знам, че решавате кръстословици и за Вас това е „китайски шах”. Но не е. Китайския шах (както и японския, впрочем) са съвсем различни игри. Го е по-сложна от шаха. Как така ли? Ами така – Го е толкова по-сложна от шаха, колкото шаха е по-сложен от таблата. На практика, по-сложна от Го би била триизмерната игра Го, но това би било твърде много за обикновен човек .
Но не се плашете. Правилата са лесни – обясняват се точно за 1 минута (засичал съм). Но от там започва трудното. Независимо от простите си правила – всяко просто нещо е гениално – Го може да се учи цял живот. И колкото повече навлиза в играта, толкова повече неща „вижда” човек.
Уж са сложни и могат всичко, но даже и на компютрите още не им се удава. През 1996 г. компютрите победиха (честно или не, това е друга тема) световния шампион на шах. Но при Го – те дори не са наблизо до успеха. Това е така, защото Го се играе с чувство, с интуиция, а не само с изчисляване на варианти. И докато нямат изкуствен интелект, машините няма и да могат да играят Го. Така че, ако искате да си го изкарате на компютъра, без да го унищожите физически – победете го на Го.
Пак заради интуицията и изчисляването на варианти в играта, човек ползва двете си мозъчни полукълба, а не само едното – както при шаха. Затова Го е особено полезна за развитие на мозъчните способности на децата – развива еднакво добре целия мозък.
Го е и социално явление. Играта срещу даден противник ти показва какъв е той. Как мисли и действа. Какво очаква и иска. За какво мечтае и си представя. Чрез Го можеш да опознаеш както приятеля си, така и врага си. Но така той ще опознае и теб. Ето защо Го е възпитание – както към себе си, така и към околните. А взаимодействието на камъните на дъската отразява всички житейски ситуации. И ако можеш да ги разчетеш и изучиш, ти си по-подготвен за живота – за професията, за семейството, за приятелите, за враговете.
Го е и изкуство. Красивите форми, които се образуват на дъската могат да бъдат истински произведения на изкуството. И винаги да са различни!
Го е и професия – мнозина са професионалните играчи, които печелят сериозни суми от турнири и преподаване на играта.
Го може и да се играе по двойки, както и на смесени (мъже-жени) двойки. Взаимодействието с партньор в един отбор с обща цел отваря цял нов хоризонт и неизмеримо много нови аспекти на играта.
Намерихте ли Вашата причина, за да поиграете Го? Ако сте жив човек – сигурно сте я намерили вече. Е, приятна игра!
София, 18.06.2007.
|