С Го-играчите се срещнах в ранния следобед на 5-ти април 2008-ма. Срещите се организират в тихо, но озеленено и прилично преградиe, наречено Bull Creek в град Пърт в Западна Австралия. Тъй като цяла сутрин валя дъжд- нещо необичайно за Австралия по това време на годината- аз тръгнах с голям розов чадър, но докато стигнах до адреса 41 Орбел вече грееше обичайното топло и сюреалистично слънце, което заедно с тюркоазеното синьо небе, отдавна се е превърнало във фона, на който се развива моят живот в Австралия.
Вратата беше отворена и влизайки ме посрещна широко усмихнато момче с китайски произход, австралийски акцент и удобни спортни дрехи. От здравото му ръкостискане, придружено с весел смях, разбрах че вече се досеща коя съм и че съм добре дошла в неговата голяма къща, която засега осигурява покрив за малкото, но ентусиазирани Го-играчи от престижния Университет на Западна Австралия.
На масата до прозореца, която служеше за Го имаше още едно момче, което прилично се представи като Хассан. Играта между домакина, чийто ник в клуба беше Ян да Драгон и Хасан беше вече започнала и личеше, че двамата играчи бяха еднакво добри. Хасан играеше с черните камъни, а Ян с белите. Загуба на сенте в средата на играта от страна на белите даде предимство на Хасан, който се възползва своевременно.
Аз се чувствах в обичайното приповдигнато настроение, характерно за хокей-играчите, които посещават ново място. След като си разменихме обичайните въпроси и отговори- Откъде си? и Какво учиш? - тримата се вглъбихме в играта и само спорадичния смях на Ян прекъсваше размишленията ни. Ян се смее почти на всичко- но най-вече на собствените си грешки, като че ли намираше за забавно несвършеността на играта, което и придаваше по-реалистичен вид. За разлика от него, Хасан беше дълбоко вглъбен в играта и само леката усмивка на лицето му издаваше спокойното му и ведро настроение.
Играта приключи след като белите загубиха два камъка в ъгъла и това определи победителя само с 3.5 точки. Грешката беше донякъде моя, тъй като посочих двата камъка, които имаха само една свобода и чакаха да бъдат взети. Това помогна на Хасан, който в отговор само отвърна, че не бива да казвам нищо по време на игра.
Малкото облаци вече се бяха разсеяли напълно, когато застанах на противоположната страна на Ян. Силно начало за мене, но неспособността да подкрепя всичките си групи се отрази в бърз развой на играта. Преди да загубя с лекота, на вратата се появи четвърти играч, който ентусиазирано и стремглаво започна игра с почиващия Хасан.
Тръгнах си около 5 часа, беше все още светло, като по обед. Тръгнах обратно по краткия път със зарадвано сърце, че и този път съм срещнала съмишленици в другия край на света, не само по Го, но и в сърдечен план. Обещах си да отида отново следващата седмица с повече време и повече подготовка за срещата с Ян-да-Драгон.
(Материалът беше изпратен от С. Лозева отдавна, но някъде по трасето се беше загубил :))
|