Бях избрал да запозная начинаещите първо с китайските правила, заради тяхната елегантност: след като се обяснят правилата за взимане на пленници, цялата игра може да се резюмира така: “печели, този, който постави най-много живи камъни на дъската”. Това съвсем малко се различава от истинското Го, където опитните играчи не запълват с камъни териториите си на края на играта (и няма групов данък). Запълването обаче не е никакъв проблем, когато се играе 9×9, и напълно се елиминират положенията, в които начинаещите често се объркват: “Мислиш, че тези камъни са твои пленници, а? Ами тогава си играй в територията и ги вземи.”. Сметнах китайските правила за добър компромис между въвеждането на междинна игра (атари-го) и сблъскването направо с не особено интуитивните японски правила. Концепта за територия, както и този на рязането, ги въведох като допълнителни стратегически следствия от правилата (ко, секи, основните тактики за пленяване (стълба, мрежа) оставих за изясняване при поява на прецедент).

Оказа се обаче, че има протести срещу метода ми от страна на някои от напредналите играчи, а също и, че всички учители (вкл. аз) просто автоматично преминаваме на японските правила при учебните игри. Затова от сега нататък смятам да експериментирам главно с методи за преподаване направо на японските правила или (в специални случаи) с въведение в играта чрез атари-го. Последното също има противници, но от заниманията ми с много малки деца (първи-втори клас), знам, че тяхният обхват на внимание просто не стига за обясняването на истинската игра, преди да се пристъпи към “екшън”.

Щом минахме правилата, веднага се започна игра. За целта използвахме 9×9 “дъски”, които бях напечатал на бледо-жълто-оранжев картон, и камъни от китайския магазин в София. Напредналите играеха с начинаещите и партньорите се сменяха от време на време. Няколко начинаещи после споделиха, че това се е оказал успешен метод, за да усетят играта по-добре. Единственият технически проблем се появи, когато навън се стъмни и осветлението на киното се оказа незадоволително. Все пак създадохме условия за игра, като прожектирахме бял екран. От време на време скрийнсейвърът се включваше и някой побутваше Mac-а, който беше вързан за проектора, което придаде интересен “ритъм” (все пак за следващия път се надявам да намеря по-добро решение за светлината).

Като цяло, мисля, че демонстрацията мина успешно (но това ще кажат начинаещите: ще се радвам на критики и нови идеи във форума или по е-мейл). Посещаемостта беше малко по-малка от очакваната, имайки предвид броя на участниците в предишната демонстрация на Йони в Апартамента, но впоследствие се оказа, че Пламен, шефът на Апартамента, не е имал възможност да позвъни на редовните си гости, както миналия път. Може би следващата демонстрация ще бъде в по-широк кръг.

В бъдещите демонстрации, в зависимост от постоянността и интереса на публиката, смятам да подхванем и по-напреднали теми, като основни форми, фусеки и решаване на задачи. Може да се направи и турнир… Напълно съм отворен за всякакви идеи, как да направим събитието по-интересно.

Искам искрено да благодаря на Боян, Николай и Александър от БГА за помощта и изиграните учебни партии, както и специално на Пламен от Апартамента, за предоставеното място, време и атмосфера.

Демонстрациите и занапред ще се провеждат всяка първа неделя от месеца от 16 ч. Апартаментът е много приятно заведение в София (Неофит Рилски 68). Следващата среща е (не на шега) на 1. април.