Първите ми срещи с играта датират от преди две години и половина – лятото на 1998г., когато ми беше показана от К.Байрактаров (съответно запознат с нея от Й.Лазаров – пионерът на Го-то в Свищов).
Отначало, да си си призная, не ми направи особено впечатление, още повече, че като начинаещ все губех за разлика от други игри, примерно табла; а и начинът на игра не се учи отведнъж за разлика от правилата, които са относително прости. Впоследствие влязох в ритъма на играта и от тогава насам губя все по-рядко като неуспехите не ме отчайват, а по-скоро сочат слабите ми страни в играта. Пък и разбрах, че не да спечелиш е най-важното, по-важно е удоволствието от самия процес на игра и взаимодействието с партньора. Не с “противника”, а с “партньора” – подчертавам това, защото при Го отношението между играчите е по-скоро допълване, отколкото противопоставяне.
В играта Го ми харесва балансът между интелектуалното и естетичното:
колкото се завладява територия, толкова се и рисува картина. В този
смисъл играта въздейства цялостно и хармонично, превръщайки се от
логическа игра в изкуство, съчетаващо правилата с творчеството и
красотата.
Считам тази нова за България игра като едно наистина достойно за
свободното време на всеки занимание и желая на всички настоящи и бъдещи
фенове успех в постигането на майсторство и много, много радост в
Го-общуването.
Свищов, 10.03.2001.