Русенското Го води началото си от 80-те години на миналия век и се свързва с Димитър Дончев и кръга ентусиасти около него. Част от този кръг е Мартин Тошев, който някъде 1994-95, когато е бил 12-годишен, се запознава с играта Го, когато посещава залата с японски конзолни игри, чийто собственик е бил Д. Дончев. Тази зала е съществувала от 1993 до края на 2002 в кв. “Родина” №2 и за онези години е изпълнявала ролята на го-клуб, където са се събирали русенските играчи. Д. Дончев отдава своето предпочитание на Го като същевременно е бил запознат с още редица други игри и е разполагал със съответните комплекти за китайски шах, шах, шашки, табла, и др.
Тогава Мартин Тошев е бил тинейджър и по неговия разказ днес, въпреки многото липсващи моменти, може да се създаде представа за русенското Го в онези години. Започнал да се учи с няколко човека в залата, впоследвие само двама продължили да играят и до днес (макар и не много често). Преди да бъде посветен в играта Го, той е бил много запален по шахмата и със самочувствието на силен играч се среща на шахматната дъска с Д. Дончев, който тогава е бил на възраст около 25 годишен. В болшинството партиите, които изиграва с него, Мартин Тошев търпи поражение, дори и при хандикапни игри, когато противникът му играе без някои от фигурите. След това Д. Дончев го въвежда в играта Го и става негов учител.
Първото, което научава за играта е, че тя се нарича “Уей Ки/Чи” или “ГО”, която е измислена от древен китайски император за неговия син като подарък за рождения му ден. Както се казва, че играта Го е подарък на изтока за запада, така и Мартин Тошев тогава получава от учителя си този подарък. А Димитър Дончев e научил Го, по думите на Мартин Тошев, от българско списание през 1982 г., когато е и започнал да играе с негов съученик. Още през 80-те години Д. Дончев е ходил на турнири в България, биел е всички и е спрял да ходи, защото не е имало смисъл и стимул за него, тъй като нямало силни играчи.
Оказа се впоследствие, че го-турнири са се провели в 1989 в Хасково и в 1990 в Русе, на които победител е бил Д. Дончев, а неговият наставник Нейко
Марков, който тогава е бил на преклонна възраст, към 80-годишен, е първия основател на го-школа в България. Открити са статии от онези години, публикувани в русенския в-к "Утро", които документират тези достойни за уважение инициативи. Дончев е играл едновременно две партии през 1988 и 1989-та година с източногерманец по пощата (кореспондентно Го), но след падането на Берлинската стена, кореспондецията с германеца спира; по
думите на Дончев той бил е добър играч, а партиите естествено останали
недовършени.
Мартин Тошев основно се е упражнявал в блиц-партии на дъска 13х13 и по-малко на 19х19. Бързите игри, които са “без мислене” са известен метод за обучение в Го, при който целта е да се трупа опит и знание за играта на принципа проба-грешка. Това е в съответствие с японската препоръка: “Изиграй възможно най-бързо своите първи 50 партии”. В русенския го-кръг е имало няколко души, които по спомените на Мартин Тошев ще представим с малките им имена. През 1994-95 се открояват като силни играчи Лозан и Гриша, които тогава били с няколко години по-големи от Мартин – 18-19 годишни. Той също е играл с тях, но опитът им като играчи е си е казвал думата. Техни партии от 1989-90 година са записани в една тетрадка, която е запазена и днес тя се явява ценно писмено свидетелство (артефакт) за историята на българското Го.
Тетрадката съдържа диаграми, на които са записани позиции от развитието на партиите. Мартин Тошев също има принос в записването им. В тази тетрадка също така има преписи на партии на известни японски майстори като Ишида Хонинбо, Рин Кайхо, Такемия Масаки и Чо Чикун. В тетрадката са записани седем от майсторските партии за титлата Мейджин, играни в периода от 1972 до 1986 г. Това свидетелствува за сериозния интерес на тези русенлии към Го. Разполагали са също така с руски учебник по Го, от където са взети тези партии и уроци. Трябва да се има предвид, че тогава все още ксерокопиращи машини е нямало и затова се е процедирало с лист, химикал, флумастер и линийка при извършването на записи и преписи на партии.
Най-много Мартин е играл с Данчо, който е с 2-3 години по-голям от него. Русенлиите са разполагали с комплекти, а този на Мартин е самоделен – разчертана картонена дъска и малки пулове за табла. За Данчо е интересно да се отбележи, че тогава (1993-94) е тренирал фехтовка и е ходил на състезания, отбелязал е победа дори на (републикански) турнир по фехтовка – първо място, златен медал. Данчо е подарил медала си на Мартин за спомен, който се пази и до днес, което говори и за позитивния дружески климат в тогавашния кръг на русенските играчи. Какви са били тези играчи като хора - очевидно с високи нравствени качества, което е в съзвучие с етиката на играта Го като сцепляващ фактор в техните взаимоотношения. На въпроса с какви знания и ерудиция са били тези го-играчи Мартин Тошев заявява: “Не виждам как необразовани хора в България биха играли Го по онова време!”.
Спорен въпрос е дали първият русенски играч Димитър Дончев е имал идея за популяризиране на Го в България, все пак се е представял с играта си и другаде в страната и е участвал в турнири. Но очевидно отношението към Го като към спорт не е било достатъчно да даде достатъчен стимул, защото, там където е ходил, не е срещнал достатъчно силни играчи. С това може да се обясни един своеобразен отлив от Го в Русе. Мартин Тошев също прекъсва заниманията си с Го за 2-3 години и чак през 1998 отново възобновява интереса си. В продължение на около три години се е срещал с различни хора, на които е обяснявал за играта Го, а също така и с появата на Интернет започва да играе в мрежата и да търси други български играчи. За момент през 2001 година е съзрял и първият български сайт за Го – Българска Го Академия – в дните на неговото създаване, но не му обърнал достатъчно внимание, с което още тогава пропуска възможността да се свърже със свищовската го-общност, която дава първоначален тласък за популяризирането на Го в България и поставя основите на младото ни го-движение.
Русенската зала с японски конзолни игри от началото на 2003 прекратява съществуването поради неконкурентност спрямо появяващите се обществени компютърни зали с Интернет и PC-игри. От този момент съдбата на първите русенски играчи засега е неясна. Но историята на Мартин Тошев продължава. През 2002 отбива военната си служба в Балчишко, където намира един съмишленик, когото да обучи на Го и да играят. И за българският го-фолклор той ни подарява един анекдотичен случай, взет от реалния живот. Един сержант като видял двамата войници да играят Го, им се развикал и изхвърлил комплекта като , крещейки, попитал: “Какви са тези глупости в казармата?!”, но което Мартин в присъствието на висшестоящ го засрамил с отговора: “Това е стратегическа военна игра и какъв военен е сержантът, щом не е чувал за Го?”. За похвалната си дързост русенлията е наказан да бели картофи. Това напомня на руския анекдот за Петка и Чапай, които ще поставят камъчета върху дъската, за да градят военните си планове, вместо да разполагат картофи по масата... В нашия случай обаче от Го се стига до картофите, а в руския виц – от картофите към идеята за Го.
15.07.2007
Свищов